Интервюто днес е малко по-различно, малко по-емоциoнално, разкриващо какво е карането на мотор за няколко жени от Варна. Срещаме ви с дамския клуб „Moto Angels”, който събира жени, майки, приятелки, обединени от общо хоби, което през годините превръщат в кауза. Благотворителни инициативи, различни активности с доброволчески характер са част от дейностите на „Moto Angels”, като тази година клуба е избрал да подкрепи отбора по лека атлетика-девойки на Първа Езикова гимназия във Варна, който е републикански първенец и има право на участие в Световните ученически състезания в Бахрейн през октомври. Необходими са средства за покриване на таксата за участие, застраховки и самолетни билети, затова момичетата се надяват да помогнат с каквото могат и младите надежди на България да заминат за форума и да се върнат с медали. „Баба Марта ще помага” е инициативата, която ще събира средства с продажба на мартеници, като всички усилия ще на насочени към това, девойките от отбора на Първа езикова гимназия да заминат за форума и да се върнат с медали. В интервюто момичетата споделят за общите си преживявания, за толерантността на пътя, за това какво е да си жена, караща мотор и как те приемат колегите – мотористи, как се чупят стереотипи и колко емоционална може да е среща на различни поколения на един мото събор. Срещаме ви с „Мoto Angels”- Варна.
Интервюто подготви Деница Герчева
Откога води началото си дамски клуб „Moto Angels” Варна и как се разви клубът през годините?
Детската мото мечта на Мими, да има повече дами на мотори, които по възможност да се превърнат и в сплотена общност, беше осъществена след една спонтанна фотосесия за популярно дамско списание през 2012г. Благодарение на нея се събрахме и решихме да направим нещо по-различно от обичайната представа за мотоклуб. Основната ни амбиция беше покрай общото ни хоби да създадем и полезни традиции и активности, които за радост бяха прегърнати, продължени и все повече се налагат и сред другите колеги в мотоклубовете.
Разбира се, не сме пионерите в благотворителните начинания, но преди нас кампаниите бяха по-скоро изключения. Развитието в дейностите ни беше доста активно в първите години, след това направихме кратка пауза, за да отделим полагащото се време на семействата и невръстните си наследници, и вече е време да подновим по-активно обществените си участия.
Важно е да отбележим, че повечето решения вземаме с пълно единодушие и не подчиняваме отношенията си на някаква йерархия. Равнопоставени сме.
Успя ли да намери място вашият клуб в този условно мъжки спорт? Повечето хора приемат карането на мотори като мъжко занимание, успяхте ли да пречупите стериотипа и да покажете, че на асфалта има място и за жени-мотористи?
Смятаме, че този стереотип вече е отживелица. Има много мъже и жени, които не би трябвало да пипват дори волан на автомобил. Както и обратното – нито пол, нито възраст може да бъде ограничение, когато управлението идва от сърцето. Много момичета се качиха на моторите през последните 10-12 години, което приветстваме с радост.
А и не го приемаме точно като спорт (освен няколко отдадени на пистата ентусиастки сред нас). Нека е хоби и удобен транспорт.
В какви инициативи се включихте през годините, имаше ли благотворителни събития, които подкрепихте и какви бяха те?
Влючвали сме се с радост в много разнообразни кампании, инициирани от наши колеги, най-често свързани с хора в неравностойно положение, нуждаещи се от помощ пострадали и болни деца и възрастни, кръводарителни и кампании за безопасност на движението, развлекателни събития.
Правили сме симпатични фотоконкурси онлайн – Мотовалентинка за 14 февруари и Малък рокер за 1 юни, които бяха много популярни и вярваме, че всички участници са се забавлявали в надпреварата, а победителите все още се радват на скромните ни подаръци.
Изключително нашият момент е „Баба Марта Ще Помага“. В продължение на шест поредни години имахме тематична продажба на мартенички, изработени от нас. И в тежка конкуренция с търговците успяхме да съберем средства, които бяха 100% насочени към различни обществени институции – за изграждане на училищни работилници, детски площадки, обзавеждане на специфични образователни стаи в помощни училища, захранване на детски библиотеки, в помощ на програма за наркозависими момичета и пострадали при пътни инциденти. Всичко, което някога сме правили, сме показвали надлежно във фейсбук-страницата си Moto Angels.
Какви качества трябва да притежава една жена, не само за да се качи на мотор, но и да кара такъв?
– Отговорна
– Уверена
– Емоционално зряла – да не позволява егото да надделява над разума. Защото последиците са тежки, а понякога дори фатални.
– Да има етично поведение
– С трезва преценка за мечтания мотор, валидна категория и достатъчна координация
Същото важи и за мъжете 😊
Къде обичате да карате и има ли дестинация, която мечтаете да посетите заедно?
Много сме различни – едни момичета имат страст към писта, други към гората, или градски разходки, или далечни мотопътешествия. В различни конфигурации сме правили заедно няколко пътувания по крайбрежието, в съседни страни, или към Родопите и Стара планина, понякога до някой събор. Вярваме, че ще успеем един ден да уцелим отпуските и детегледачките и ще успеем да направим едно хубаво приключение всички заедно.
Непосредствено планираме среща по покана на друга дамска мотоорганизация още тази пролет.
Как ви приемат мъжете мотористи? Подценяват ли ви на пътя или обратното, подкрепят ви и ви помагат?
При всички случаи се радваме на доста ласкаво отношение сред повечето ни колеги с мотори, което не важи непременно за останалите участници в движението. Но на индивидуални примери не си заслужава да обръщаме особено внимание.
С удоволствие категорично заявяваме, че срещаме безрезервна толерантност, помощ и подкрепа в досегашния си опит. Няма причини да мислим, че това би се променило. Просто сме готини 😊
Освен във Варна и София има ли и в други градове женски мото клубове?
Имаше някакви наченки, но сякаш не просъществуваха дълго или се вляха в други форми на смесени клубове.
Все още сме в началото на 2024-а, затова няма как да не ви попитам за клубните ви планове през годината.
С радост и гордост анонсираме седмото издание на “Баба Марта ще помага”.
Тази година насочваме усилията си в подкрепа на отбора по лека атлетика-девойки на Първа Езикова гимназия във Варна, който е републикански първенец и има право на участие в Световните ученически състезания в Бахрейн през октомври. Необходими са средства за покриване на таксата за участие, застраховки и самолетни билети. Надяваме се да им помогнем с каквото можем, за да сбъднат мечтата си и, дай боже, да ни зарадват с медали и от този форум!
Всички хора в България отделят пари за мартенички. Ще се радваме да предпочетат да ги дадат на нас. Така ще направят добро.
Втора точка – възможно повече километри, свежи нови запознанства и хубави емоции на две гуми, по възможност в по-голям състав.
Какво е за вас карането на мотор, какво ви носи като изживяване?
По съборите се вижда изключително жива картина, която дава отговор на въпроса по-добре от хиляди думи. Там 18-годишен пресен-пресен моторист не може да се откъсне от увлекателния си разговор с над 60-годишен колега. Всички знаем колко „интересни“ са хората от третото поколение за тийнейджърите. Николко! Но ето как за тези двама души моторът се превръща в обединяващ, сплотяващ център, който премахва границите и различията. Млад или стар, богат или не, инженер или готвач, от столицата или от страната – всичко това отпада. Остава само любовта към преживяването, което ви събира на едно място. Това е най-хубавото в нашето хоби.
Освен това то е красиво. Доближава те до природата, усещаш всичките ѝ картини, аромати, цветове, ветрове, във всички сезони. Да си на две гуми не е като да си на четири и в кутия. Нямаш никакви прегради пред очите си и разполагаш с целия изглед към всяка една точка на хоризонта.
Чувстваш се свободен, жив, щастливо осмислен. Дишаш! И си жив, презареден. Това е време, в което мозъкът превключва на друга честота, а душата и тялото почиват. Бягство от рутината във всеки смисъл на думата.
И макар, когато спрем, да сме заобиколени от приятели и съмишленици, на мотора всеки е сам. Със себе си и с мислите си. Вслушваш се, разтоварваш, става ти леко на душата. Всичко негативно изчезва и просто се наслаждаваш на хубавата емоция.
Нещо, което бихте искали да кажете на аудиторията?
Радостно е, че мотоциклетите стават все по-популярни, медиите стават все по-благосклонни и заинтересовани към мероприятията ни, което в някаква степен влияе и срещу негативното отношение на много немотористи.
Вярваме, че не е далеч денят, в който всички ще гледат на мотористите като на обикновени участници в движението с всички права и задължения на пътя, тъй като в България за жалост все още има доста агресия по наш адрес.
Да караме с разум и да се пазим както сами, така и взаимно!
