С нетърпение ендуро общността в страната очаква първия кръг от Републиканския екстремен ендуро шампионат. Домакини са клуб „Crazy job“ от Стара Загора, а града под липите ще се превърне в истинска състезателна арена за над 200 състезатели от близо 25 клуба. Срещаме ви с Жоро Хаджиев, пионер на ендурото в България, бивш председател на клуб „Crazy job“ и бивш председател на Комисия Ендуро.
Интервюто подготви
Деница Герчева
„Crazy job“ ще бъде домакин на първи кръг от Републиканския екстремен ендуро шампионат. Разкажете ни повече за трасето, какво подготвяте за състезателите.
В рамките на правилника за провеждане на Републикански шампионат Ендуро, трасетата през двата състезателни дни са различни. Обикновено през първия ден е навигацията, в която състезателите карат през силно пресечени местности. Трасетата са заложени в GPS-ът на състезателя, а може и да са маркирани. Дължината и трудността им е различна за отделните класове. Ако трасето е много трудно, неговата дължина може да не надхвърли 50 км, а ако е по-леко, може да е над 100 км.
Преди години отхвърляхме Сърнена Средна гора като неподходяща планина за ендуро, заради ниската ѝ височина, но след като се поразровихме, открихме доста атрактивни склонове, които не са много по-къси и по-леки от тези в Стара планина. Всичко е въпрос на фантазия и почистване на затлачените места, а младите момчета в клуба имат огромно желание да поднесат на своите колеги от страната най-доброто от ендуро спорта. През тази година голяма част от трасето е съвсем ново, много работа падна върху подготовката му и дано състезателите оценят труда на домакините.
Относно втория състезателен ден, ендуристите ще се състезават на ендурокрос полигона на клуба край града. След проведения наскоро кръг от Световния шампионат по екстремно ендуро, на който домакин беше България, голяма част от състезателите участваха в българските серии и се надявам, им стана ясно, че за да имат успехи на международно ниво, трябва трасетата да са по-трудни, препятствията повече и така да се оправдае напълно значението на думата ендуранс (издържливост).
Поне момчетата от старозагорския клуб „Crazy job“ са на мнение, че тази метаморфоза трябва да се осъществи, затова те се заеха да изградят още изкуствени препятствия, като оставиха възможност, трудностите да се преодоляват от „майсторите“ на скорост, а от по-неопитните да се копират бавно. Вторият състезателен ден е много подходящ за наблюдение от публика, тъй като действието се развива буквално пред очите ѝ, а старозагорският полигон предоставя и възможността зрителите да следят състезанието от терасите над самата кариера.
Стара Загора е притегателен център за всички, които са свързани с мотоспорта, може да се каже, че града се утвърди като място на най-добрите в спорта. Как си обяснявате това и какво е мястото на ендурото в града под липите.
Градът на липите има много дълги традиции в ендурото. Преди повече от 20 години една група ентусиасти, подпомагани от наши австрийски прители, поставихме началото на първите организирани изяви в този спорт. Тук през 2005 г. се проведе и първия кръг от републикански мащаб. Последваха ни Хасково, София, Сопот, Габрово, В.Търново, Смолян, Троян и др. и така се роди надпреварата в ендуро мотоциклетизма. Е, тогава всичко беше на аматьорско ниво, но все пак беше поставено началото. Да не забравяме, че на всяко състезание нашият колега Смилен Кабакчиев водеше малкия си тогава син да участва при децата. Сега това дете е световният шампион за младежи и състезателят в Топ 5 за професионалисти в света Теодор Кабакчиев!
Ендуро клуб „Crazy job“ има наистина легендарна слава в ендурото. На базата на многото тренировки, между 2005 и 2011 година обирахме призовете във всички класове на шампионата. Да си член на ендуро клуб „Луда работа“ звучеше гордо и всички ни уважаваха. Аз съм оптимист и мисля, че стъпка по стъпка, клубът отново започва да възвръща старата си слава. Разбира се, сега условията са други. За да вървиш напред, трябва много по-голямо постоянство и икономическа мощ, но ако има таланти, те ще бъдат оценени от ръководството на клуба и подпомогнати, когато се налага. Трябва ясно да се разбере, че в спорта първо трябва да се докажеш, за да се надяваш на подкрепа, а не обратното!
Колко състезатели очаквате и от колко клуба ще бъдат пилотите.
На миналогодишния кръг състезателите бяха над 200. Мисля, че накрая надхвърлиха 240!
До момента са регистрирани 170 пилота от 25 клуба, но има почти две седмици до състезанието. Очаквам броят на участниците да надмине 250.
Какви са класовете, в които ще са кара. Разкажете ни за условията, през които ще премине състезателния ден.
Класовете са стандартно одобрените за шампионата, като номерата на всеки мотоциклет зависят от класа, в който състезателят участва:
Клас ПРО : Черен фон с бели цифри
Клас Експерт : Червен фон с бели цифри
Клас Сеньор (45+) : Син фон с бели цифри
Клас Стандарт : Зелен фон с бели цифри
Клас Жени: Лилав фон с бели цифри
Клас Джуниър: Бял фон със зелени цифри
До участие се допускат само състезатели с валиден състезателен лиценз. Той се издава от БФМ на базата на задължителни документи, представени от състезателя. Осигурява му се също застраховка за целия състезателен сезон.
Клубовете също се лицензират, но условията са твърде специфични, за да ги разяснявам тук. Който има желание, нека потърси връзка с ръководството на клуба, към който има намерение да се състезава и там ще му разяснят какви са стъпките.
Относно програмата на състезанието: съботната навигация стартира в 10:00 часа и трасето се затваря в 17:30 часа, което означава, че до това време, състезателят трябва да е финиширал (с наказание или без наказание).
Състезанието в неделя започва отново в 10:00 часа и ще завърши около 14:00.
15:00 – награждаване на призьорите в различните класове.
Със сигурност Ендурокросът – дисциплина, подготвена специално за зрителите е карането, което ще вдигне адреналина на публиката. Вероятно очаквате голям интерес за втория ден, за когато е предвидено това каране.
И за мен е така, както сте го формулирала, но част от състезателите, които карат навигация, по различни причини пропускат ендурокроса и обикновено участниците в него са по-малко. Причините са различни: едни се страхуват, че не са достатъчно подготвени, тъй като за преодоляването на препятствията се изисква специална техника, а те я нямат; други се страхуват да не се изложат пред многобройната публика, като карат нескопосно, трети ги е страх да не паднат и т.н. А всъщост, за да се надяваш на добро класиране, задължително трябва да си подготвен и за двете дисциплини – навигация и ендурокрос.
В края на краищата, ендурокросът е насочен повече към публиката, точно за да вдигне адреналина на зрителите, а онези, които за пръв път наблюдават подобно състезание, да разберат какво е това ендуро и защо се нарича така. Вярвам, че публиката в Стара Загора, както се казва, ще се накефи от надпревата в неделя и ще аплодира добрите изпълнения!
Големи са очакванията към „Crazy job“, заради високото ниво, което държат пилотите. И тази година е така. Каква е подготовката им и в какво се целят пилотите?
Както вече споменах, ръководството на клуба, а и самите съсезатели имат амбицията да върнат старата слава на Crazy job. Макар и малко отстрани, аз виждам този ярък стремеж и съм убеден, че ако продължава да се работи така, резултатите непременно ще дойдат. Има деца, които в момента тренират упорито и от които се очаква някой ден да станат шампиони. Дано само гаджетата не ги открият ненавреме, както често става при младите спортисти, тъй като мотоциклетистите в това отношение са рискова таргетна група.
За този сезон в отбора на клуба са извършени някои трансфери, с цел подобряване класирането във всички класове и израстване на самите състезатели. Така например, вицешампионът в клас „Експерт“ за сезон 2023 Мартин Маринов преминава в клас ПРО и се надяваме на добри резултати и в този клас, тъй като Мартин е изключително талантливо момче.
След провеждането на кръг от Световния ендуро шампионат в България, мислите ли, че ще има още по-голям интерес у спорта и това ще привлече млади състезатели?
Във всички случаи кръгът от Световния шампионат ще се отрази положително върху развитието на българското ендуро. Навремето такъв катализатор за нашите бе „Ерзберг Родео“ в Австрия, но сега вече не е необходимо да се ходи далеч, за да се наблюдава нещо на високо ниво. Някои от българските състезатели също израснаха и могат вече да служат за пример на подрастващото поколение. Като гледах, как зала Арена е препълнена, честно да си призная, останах изключително изненадан и удовлетворен! Винаги съм мечтал, наши състезатели да се намесят в световния елит и ето, след 20 години това вече е факт. Та какво му трябва на човек, който е вложил в някой спорт толкова противоречиви чувства и борба? Нищо. Само един световен шампион!
снимки:
Жоро Хаджиев/ личен архив
