Срещаме ви с Росен Божиков от Пловдив. Виждали сте го на ендуро трасета, любител на мотоспорта, а в свободното си време търси приключения на две гуми и почти винаги ги намира. Заедно с негови приятели и съмишлeници търси горски пътеки, по които често не е минавал не само мотор, а не е стъпвал и човешки крак. Росен има запас от много неразказани истории, които ще сподели с нас. Неговият КТМ познава най-скритите кътчета на родната ни земя, а и не само.
Роска, благодарим ти, че отделяш време да разкажеш за най-интересните си преживявания и най-големите си открития отвъд състезателното трасе. Първо ни разкажи откога караш този тип мотори и как се запали по спорта?
През далечната 2011г. реших да сменя пистовите мотори с тип офроуд. Качих се на първия си такъв мотор и директно го тествах на трасето до връх Ботев. Не знам колко беше разумно, но беше уникално преживяване. Още в същия ден много бързо открих свободата и красотата на нашата природа и така започна всичко.
Напоследък по-често в горите може да срещнеш повече мотористи, отколкото обикновени туристи. Как си обясняваш интереса към спорта и към oфроуд карането?
С офроуд карането може за един ден да направиш преход около 100км и да видиш места, които един турист в рамките на неговия пешеходен преход през деня няма как да види.
Около теб има много хора, с които споделяте едно и също хоби, а има ли и деца, които сте запалили към карането?
В нашия клуб има доста деца, които се запалиха по моторите от бащите им. С много голям ентусиазъм към този спорт още от седем годишни са Гого Йовчев и Адриан, които не искат да слизат от моторите .Голямата и единствена момичешка радост в клуба ни е Катрин Влашка. Тя също е на 7 годишна възраст и е от семейство на спортисти. Запалена от своя баща, дава газ наравно с всички нас.
Акцентът в разговора ни е насочен повече към това какво се случва, когато се кара извън състезателното трасе. Какви са местата, които посещавате, кое е мястото, което ти откри, докато просто караш за удоволствие?
Най– вълнуващото място за мен беше обиколката на Мумджидам. Това е местенце, кътче от рая на Родопите в близост до Асеновград. Място напълно скрито за хората, макар, че е на крачка от града. Решихме да покараме в района и пред нас се откри гледка, която никога няма да забравя. По тези места видях как хората до ден днешен живеят в каменни къщи, без ток, без интернет, обхват на телефона, без магазин, аптека или каквото и да е било. Място, застинало във времето, далеч от динамиката на съвременния живот, а в същото време вдъхновяващо и незабравимо. Всеки път, когато разказвам историята за Мумджидам се вълнувам, защото хората не предполагат какви места има в България. Ние ги откриваме случайно, но те винаги са си били там. Съветвам всеки, който може да отдели време да посети това място, където къщите са разпръснати по склоновете и ако си пеша трябва да вървиш часове, за да стигнеш от едната до другата къща. Родопите са приказка, а Мумджидам пази тайните на тази планина.
Кое е мото приключението, което никога няма да забравиш?
Преди няколко години наши колеги от гр. Чирпан бяха организирали преход по билото на Стара планина до нос Емине. За лош късмет не случихме на добро време, тръгнахме от вр. Шипка в много гъста мъгла, дъжд и ураганен вятър, което направи приключението невъзможно да достигнем крайната ни цел.Няколко пъти ни се пълнеха ботушите до горе с вода, имаше много паднали дървета, които трябваше да се режат с триони. Така след много мъки, над 20ч. каране и бутане стигнахме до гр. Котел.
Какво е усещането да си „изгубен“ в гората?
Повечето места, по които караме, са доста безлюдни и чувството е, че постоянно не знаеш на къде караш, но винаги избираме най-добрия местен водач и така не се притесняваме. Имаме приятели с много опит зад гърба си, които са любознателни и винаги ни показват места, на които няма от кой друг да ти покаже. Ние казваме че няма изгубен моторист има свършил бензин.
Ти си от хората, които не само карат, а и снимат. Кое е любимото ти място за мото снимки?
За момента спиращите дъха снимки от невероятната природа са от билото на Стара планина и най– вече вр. Ботев.
Кое е несбъднатото ти мото – приключение?
Обиколката на Рила към Пирин планина. Прехода е дълъг около 110км, минава в близост до Седемте Рилски Езера, Мальовица, Тевно Езеро и още доста забележителности, надявам се другия сезон да е направя.
Автор:
Деница Герчева
