октомври 3, 2022

Motosport.bg

Мото новини от последните минути

Рудолф Карачиола: „Сребърната следа на пилотите в небето“

Rudolf Caracciola wird auf einem Mercedes-Benz 750-Kilogramm-Formel-Rennwagen W 25 Grand-Prix-Europameister des Jahres 1935. Er siegt unter anderem beim Großen Preis von Frankreich in Montlhéry am 23. Juni 1935 vor seinem Mannschaftskollegen Manfred von Brauchitsch. (Fotosignatur der Mercedes-Benz Classic Archive: 22021) Rudolf Caracciola is crowned the 1935 European Grand Prix Champion at the wheel of the Mercedes-Benz W 25 formula racing car, weighing a mere 750 kilograms. He claimed the victory at races including the French Grand Prix in Montlhéry, on 23 June 1935, ahead of his team mate Manfred von Brauchitsch. (Photo signature in the Mercedes-Benz Classic archive: 22021)

Кой е Рудолф Карчиола? Легендата за автомобилния спорт от преди Втората световна война е роден преди 120 години, точно на днешния ден. Той е трикратен европейски Гран при шампион и трикратен европейски шампион по планинско изкачване на волана на Mercedes-Benz през 30-те години. Негов е световният рекорд от 1938 г. от 432,69 км/ч на обществени пътища просъществува 79 години. Преди 90 години той беше първият неиталианец, който спечели легендарното състезание 1000 мили (Mille Miglia) на волана на Mercedes-Benz SSKL.

Страхотните пилоти и звезди на пистата са доминирали със своите успехи през цели епохи. Сред тях безспорно е Рудолф Карчиола. Пилотът на Mercedes-Benz е звездата от първата ера на Сребърните стрели през 30-те години. Той е коронясан за европейски шампион в Гран при три пъти – през 1935, 1937 и 1938 г. Това са титли, които като престиж са сравними със световното първенство във Формула 1, създадено през 1950 г. след Втората светона война.

Рудолф Карчиола е роден в германския град Ремаген 120 преди години, на 30 януари 1901 г. Много успехи, но и странна трагедия характеризират живота на великия автомобилен състезател. Той умира на 28 септември 1959 г. в Касел, Германия, само на 58-годишна възраст.

Изживейте мечтата си!

На 15 ноември 2020 г., след като Люис Хамилтън спечели седмата си титла във Формула 1 и победа на Гран при на Турция, той каза в първото си интервю след преминаването на финалната линия: „Мечтайте за невъзможното и никога не се отказвайте!“ Карачиола  използва подобни думи в биографията си, озаглавена „Meine Welt“ („Моят свят“), публикувана през 1958 г .: „Вярвам, че всяко човешко същество може да постигне това, което иска. Исках да стана автомобилен състезател още от 14-годишен.”

 

Шампион от всички категории

Днес пилотите от Гран при са специалисти, изцяло фокусирани върху състезанията от Формула 1. Това беше съвсем различно до 70-те години на миналия век. В графиците на звездите на пистата тогава, влизаха Формула 1, Формула 2, състезания със спортни и туристически автомобили, планински надпревари и дори ралита.

Кариерата на Рудолф Карачиола обхваща няколко епохи в автомобилните състезания. В тях той демонстрира огромните си пилотски умения. Първоначалните му успехи през 20-те години на ХХ век прикова вниманието на хората от Daimler-Benz AG по това време. Той подписва договор за работа като пилот в компанията и му осигуряват автомобили от известната серия S. Например през 1929 г. той побеждава в автомобилния ТТ на остров Ман, като изминава 660 километра с Mercedes-Benz Type SS. На планински състезания той печели три поредни европейски първенства –  през 1930 и 1931 г. с Mercedes-Benz, съответно SSK и SSKL, и през 1932 г. зад волана на Alfa Romeo (2.6-литров Monoposto).

Пак с SSKL през 1931 г., той става първият неиталиански автомобилен състезател, който триумфира в легендарното състезание Mille Miglia (1000 мили). Последват многобройни победи с много мощните автомобили Mercedes-Benz и Alfa Romeo в състезанията от Гран при.

Той може да кара много, много по-бързо. На 28 януари 1938 г. колата за рекорди на Mercedes-Benz, карана от Карачола постигна скорост 432,69 км/ч. Това стана с летящ старт на километров участък от магистралата Франкфурт – Хайделберг. От този рекорд за скорост минаха 79 години, докато на 4 ноември 2017 г. Koenigsegg Agera RS счупи този абсолютен рекорд за скорост, поставен на обществени пътища в Невада, САЩ.

Господар на дъжда

На 11 юли 1926 г. наскоро създадената компания Daimler-Benz AG предостави на Карачиола 2-литров 8-цилиндров състезателен автомобил с компресор за първото Гран при на Германия. То бе на пистата Авус в Берлин. Той стартира последен след 38 пилоти. Състезанието  е наблюдавано от 230 000 зрители. По време на надпреварата започна да вали силен дъжд. Карачиола обаче изпреварва всичките си конкуренти, спечелвайки му репутацията на „Господар на дъжда“. Това бележи неговия пробив в спорт и става един от най-големите пилоти.

Сребърните стрели

През 1934 г. първата по рода си Сребърна стрела е Mercedes-Benz W 25. Тя е проектирана на базата на 750-килограмовата формула. Първоначално колата има мощност от 260 кВт (354 к.с.), която впоследствие е увеличена до 363 кВт (494 к.с.). Колата достига максимални скорости от около 300 км/ч в онези дни и почти съответства на характеристиките на Mercedes-AMG F1 W11 EQ Performance от 2020 г. Тогава W 25 беше синоним на високите технологии.

 

Например до 50-те години на миналия век беше нещо напълно нормално пилотите да не носят предпазен колан или каска. Освен това усилията за управление и спиране на колата, които трябва да се прилагат, са били значителни. Водачите не са имали хидравлика, електроника или радиовръзка с питлейна.

Ненадмината преднина

В първия си сезон W 25 беше доста успешен автомобил. Спечели две победи на „Grandes Épreuves“, но има и други  успехи. 1935 г. е годината на Карачиола и еволюиралата кола W 25. Пилотът грабва убедителна победа на европейското първенство в Гран при. През 1937 г. марката се състезава с новия W 125 и Карачиола отново доминира в Гран при. Следващата формула за състезателни автомобили влезе в сила през 1938 г. Тогава Mercedes-Benz се състезава с W 154. В края на годината Карачиола отново бе коронован за европейски шампион.

За това време неговият колега от екипа Манфред фон Браухич каза за стила на шофиране на шампиона: „Рудолф е може би най-великият за всички времена, защото успя да кара, сякаш по железопътна линия. Той беше пълноценен, земен състезател, който беше студен като лед и много умен.”

Инцидент с последици

Заради глобалната икономическа криза около 1930 г., основните производители се оттеглят от автомобилния спорт. Поради тази причина Рудолф Карачиола и неговият приятел и колега състезател Луи Широн създават частния екип Scuderia CC racing през 1933 г., за да могат да продължат да се състезават.

На 23 април 1933 г., по време на тренировки за Гран при на Монако, Карачиола губи контрол над своята Alfa Romeo и странично се блъска в каменни стъпала край трасето. Бедрото на Карачола е счупено. Прекарва много месеци в болница и десният му крак завинаги ще бъде с пет сантиметра по-къс от левия. От този момент нататък той страда от постоянна физическа болка.

Алфред Нойбауер, дълги години състезателен директор на Mercedes-Benz, каза години по-късно: „Това прави Карачола доблестен и дава усещане, че е повече от човек. Да имаме предвид, че той постига най-големите си победи между 1934 и 1939 с такова физическо увреждане.“

Съперник

През 1939 г. Карачиола има съотборник, показващ равни способности с него. Бившият механик Херман Ланг е не просто много бърз. Поне по мнението на Карачиола, той има значителни приоритети по отношение на технологията и тактиката. Карачиола се обръща към управителния съвет на компанията с дълго писмо, като изразява несправедливите условия и настоява да му бъдат предоставени „същите оръжия“ като неговия съотборник. Той обаче никога не е осъществява заплахата си да се оттегли.

На 23 юли 1939 г., само няколко седмици преди избухването на Втората световна война, Карачиола се връща на пътя към победата, като печели Голямата награда на Германия за шести път след 1926, 1928, 1931, 1932 и 1937 г.

Личен живот

Карачиола се жени за приятелката си Шарлоте от Берлин, която е по-известна като Чарли, през 1926 г., когато кариерата му все още се развива. Той пише в биографията си: „Животът, който споделих с Чарли, беше подчинен на суровите условия на моята професия. Тя ми помогна да тренирам, измерваше моите времена и на моите конкуренти,  гарантираше необходимите периоди за релаксация след онези тежки месеци по време на активния състезателен сезон.“

През зимата на 1933 и 1934 г. той убеждава жена си, страстна скиорка, да отидат на ски. Чарли Карачиола така и не се завръща от това пътуване. Лавина отнема живота й. Тихият и срамежлив пилот се затваря в черупката си.

Луи Широн и неговата партньорка Алис Хофман-Тробек се грижат за него. Тя и Карачиола откриват привързаността си един към друг и се женят на 19 юни 1937 г. Светската и независима жена по-късно каза, че се чувства спокойна около Руди. Това спокойствие й липсва с чаровния монегаск Широн.

След войната

Рудолф Карачиола прекарва по-голямата част от шестте години на Втората световна война във вилата си в Лугано-Рувиляна, с изглед към езерото Лугано. Mercedes-Benz не може да изпълни вече подписания състезателен договор. Пилотът обаче получава  заплата под формата на „надбавка“. Размерът и е същият, като на бившите директори.

 

Карачиола няма какво да направи. Може да работи в градината и да кара колело. Травмата на крака му пречи да отиде прави туристически обиколки.

Руди се завръща в Mercedes-Benz едва през 1952 г. Той играе важна роля за да донесе отборната титла от рали Монте Карло в Щутгарт със седан тип 220 (W 187). В Миле Миля в началото на 1952 г. екипът, състоящ се от Рудолф Карачиола и Паул Курле завършва на 4-о място с новата състезателна кола 300 SL (W 194).

Последното състезание

На 18 май 1952 г., 30 години след първото си състезание през 1922 г. на пистата Авус в Берлин и 28 години след първите си победи зад волана на Mercedes-Benz, Карачиола застава на стартовата решетка на Гран при на Швейцария в Берн за последен път.

На 13-ата обиколка на пистата Бремгартен, лявото задно колело на неговия 300 SL блокира. Водачът губи контрол и се сблъска челно в дърво. Карачиола има тежки наранявания на неговия дотогава невредим ляв крак. От инцидента има и фрактура на коляното. За пореден път той прекарва няколко месеца в болница. По това време Карачиола е на 51 години. Става му ясно, че никога повече няма да се състезава с автомобили.

Сбогом!

След края на кариерата си Карачиола остава тясно свързан с „неговата“ марка Mercedes-Benz. Той присъства на много събития като посланик на Mercedes-Benz. Руди обаче е приет в болница през септември 1959 г., където лекарите диагностицират напреднало чернодробно заболяване.

След няколко дни в кома, Рудолф Каричиола умира на 28 септември 1959 г. в Касел, Германия. Състезателният директор на Mercedes-Benz Алфред Нойбауер каза за него: „Той обедини изключително ниво на надеждност, концентрация, физическа издръжливост и интелигентност. Бих казал, че Фанджо е единственият в категорията „абсолютна световна класа“ заедно с Карачиола. Многобройните победи на Карачиола в Гран При, състезания за издръжливост, спринтове и рекорди, планински надпревари, го правят безспорен шампион ”.

На 14 юли 1969 г., близо десет години след като се сбогува с този велик пилот, Алис Карачиола написа на дългогодишен свой приятел: „Руди ще остане незабравен за дълго време. Той е сребърната следа на пилотите на небето.“

Източник: Mercedes-Benz