Алекс Палу от Chip Ganassi Racing Honda спечели финала в състезанието Sprint for the Purse в предизвикателството The Thermal Club $1 Million. Той и Феликс Розенквист спечелиха съответните два манша в надпреварата, в която победителят в Sprint for the Purse спечели $500 000.
Алекс Палу от Chip Ganassi Racing Honda – действащ и двукратен шампион от серията IndyCar, контролираше надпреварата без точки. Тя беше първата в IndyCar от 2008 г. насам. Палу спечели победа с 5.7929 се. над Скот Маклафлин от Team Penske на трасето дължина 4,94 км (3.067 мили) и 17 завоя.
Палу стартира от на пол в съответната си манша и във финала, задържайки първото място по време на цялата дистанция. Феликс Розенквист от Meyer Shank Racing, който спечели първия манш, завърши трети. Колтън Херта от Andretti Global направи яростна атака от девети през втората половина на финала от 20 обиколки. Така той стигна до 4-о място. Маркъс Армстронг от Chip Ganassi Racing Honda завърши пети.
Във вторите 10 обиколки Палу поведе на Маклафлин до зеленото знаме, с Розенквист и Армстронг. В първата обиколка Александър Роси от Arrow McLaren и Агустин Канапино от Juncos Hollinger Racing, направиха контакт, докато се движеха един до друг в завой 1, като Роси излезе напред. Контактът прати Роси 6-и, зад новобранеца Линус Лундквист (Chip Ganassi Racing). След това оказа натиск върху Джоузеф Нюгардън от Team Penske на пето място.
Роси и Нюгардън тръгнаха рамо до рамо в третата обиколка на завой 1. После направиха контакт в завой 2, с което отстъпиха места на Колтън Херта и Лундквист. Малко по-късно Роси най-накрая успя да стигне до Нюгардън. Роси се опита да се хвърли върху Лундквист в завой 16 на следващата обиколка, но пропусна и загуби мястото. В крайна сметка Роси завърши с7-и.
В първите 10 обиколки Палу стартира от първа позиция и направи значителен скок, докато Маклафлин стигна до второ място, след като стартира четвърти. Херта и Лундгаард бяха принудени да започнат от задната част на решетката, след началния инцидент. При тази ситуация Херта избра да намали темпото и да остане последен – 12-и, за да запази гумите си, които бяха податливи на силно разграждане.
След първите три обиколки Палу все още водеше пред Маклафлин, Розенквист, Армстронг и Нюгардън. Греъм Рейхал (Rahal Letterman Lanigan Racing) съобщи по радиото, че газта му засяда. Той се опита да продължи. Всеки от колоната се опитваше да запази съответните си гуми. Пиетро Фитипалди (Rahal Letterman Lanigan Racing) остана последен в последните няколко обиколки зад Херта, след като научи, че екипажът му не му доставя достатъчно гориво, за да завърши сегмента на скорост.
Класирането на първите пет бе непроменено. Палу стигна до почивката с разлика от 1.705 сек. пред Маклафлин. Имаше проблеми за Рейхал, тъй като проблемите с газта продължиха и той се оттегли.
Когато първото полувреме на финала приключи, служителите на IndyCar дисквалифицираха Фитипалди, след като неговият отбор не спази правилата за правилно зареждане на колата му преди финала. Лундгард бе оставен да започне второто полувреме от задната част.
В първия манш Розинквист тръгна на зелено, но хаосът последва бързо, след като той премина през първия завой. В средата Херта се гмурна и леко докосна колела със Скот Диксън от Chip Ganassi Racing, който изпревари Ромен Грожан (Juncos Hollinger Racing). Контактът завъртя Грожан в завой 1. Той се блъсна във Винус ВиКей от Ed Carpenter Racing Chevrolet, както и в лявата страна на Лундгард.
Уил Пауър (Team Penske) избегна мелето, като излезе в зоната за сигурност, но си срина в задната част на колоната. Грожан отпадна, а Диксън беше наказан. Лундгаард успя да продължи и да запази 4-а позиция.
Състезанието беше подновено. Розенквист дръпна пред Маклафлин, но маншът от 10 обиколки беше превключен на 20-минутното времево ограничение в резултат на предупреждението. Херта скочи до шеста позиция. Междувременно Розенквист успя да задържи лидерството до края над Маклафлин, пред Нюгардън, Лундгаард, Канапино и Херта.
Вторият манш беше по-чист и по-ясен. Палу се възползва от старта си от първа позиция, за да дръпне на съотборника си Армстронг. Най-голямата битка дойде за трансферното място, като Том Блумквист от Meyer Shank Racing се изправи срещу тримата пилоти на Arrow Mclaren. Въпреки че Блумквист успя да направи възхитителна битка, като отблъсна Калъм Илот. Неговата агресивна защита срещу Роси обаче не проработи. Той беше изтласкан и в крайна сметка загуби 6-о и 7-о място – от Роси и след това от Пато О’Уорд.
Палу натрупа изоставане от 3,8 сек след шест от 10 обиколки и почти 13 сек пред Рахал на трето място. Тези, които се класираха за финала, бяха Палу, Армстронг, Лундквист, Фитипалди и Роси. О’Уорд, Илот и Блумквист бяха сред забележителните отвън, които гледаха.
Стефан Илиев/ motoclub.bg
