Андреа Довициозо и Ханс-Георг Аншайд ще бъдат обявени за легенди на MotoGP през 2023 г. Италианският пилот Довициозо ще бъде въведен в Залата на славата на състезанието в Муджело, а германският пилот Аншайдт – на Заксенринг, като всеки ще заеме своето място в книгите на легендите!
Андреа Довициозо
Довициозо спечели световния шампионат в 125 куб. см през 2004 г., изкачи се до постоянен претендент в клас 250 и след това направи своя дебют в MotoGP през 2008 г. Взе първия си подиум във висшия клас като новобранец. През следващия сезон Довициозо взе първата си победа във висш клас и до напускането си от Honda в края на 2011 г. беше постоянна заплаха за подиума. Следващият му сезон, вече дебютира с Yamaha Tech3 и отново взе няколко подиума. След това се премести във фабричния отбор на Ducati за 2013 г. Така Дови и италиансикя тим започнаха дълго пътуване към върха.
През 2014 г. Довициозо взе два подиума, през 2015 г. пет и през 2016 г. още пет, включително записа историическа победа в Гран при на Малайзия, първата му от 2009 г. Това постави началото на ренесанс на невероятна форма. Довициозо беше подгласник в шампионата през 2017 г. , 2018 и 2019 г., като постигна 12 победи само за три сезона. Последната му беше в последния му сезон с Ducati в Австрия през 2020 г.
След кратка почивка, Довициозо се завърна към състезанията през втората половина на 2021 г. като състезател на независим отбор с Yamaha. Дови се оттегли след Мизано през 2022 г. На неговото последно състезание целият падок излезе, за да аплодира както постиженията, така и класата на му. Сега Довициозо ще заеме мястото си като легенда на MotoGP.
Ханс-Георг Аншайд
Германският състезател Ханс-Георг Аншайд е роден в Кьонигсберг (сега Калининград) през 1935 г. и става един от най-успешните пилоти в клас 50 куб. см през първото десетилетие на световния шампионат на 50 кубика. Той започва да кара ендуро през 1955 г., преди да се прехвърли на спидуей през 1957 г., след което поема новото предизвикателство на 50-кубиковите пистови състезания от 1959 г.
След успех на европейско ниво, Аншайд продължава да се състезава за Kreidler, когато клас 50 куб. см официално дебютира като световен шампионат през 1962 г., печелейки първото състезание за сезона на Монжуик в Барселона. Взе втора победа в Монца в Гран при на нациите. Аншайд завърши годината като втори в общото класиране. Постижението повтори и през 1963 г., когато взе още три победи в Гран при. Той завършва 1964 г. на трето място в генералното класиране, като печели още една победа, преди по-трудната 1965 г., когато преминава към Suzuki.
Тази смяна кара Аншайд да започне невероятна печеливша серия. Той взе първия си световен шампионат на 50 кубика през 1966 г. И не спря дотук, тъй като германецът спечели впечатляващите три последователни титли от 1966 до 1968 г. Забележително е, че за първите две Аншайд се състезава като фабричен пилот на Suzuki, но през 1968 г. той спечели последния си шампионат като частник. С името си в историческите книги като трикратен световен шампион и победител в 14 Гран при, Аншайд се оттегля като действащ шампион в края на 1968 г.
Андреа Довициозо: „Когато ми казаха, бях наистина изненадан. Четейки списъка с легенди, е приятно усещането да знам, че името ми сега ще бъде добавено. Имах дълга кариера, но не очаквах да бъда обявен за легенда – и със сигурност не толкова скоро – но наистина е чест. Очаквам с нетърпение да се върна в падока, за да го посетя, а участието ми в Гран при на Италия го прави наистина специално. Изненадан съм и много щастлив, щастлив съм, че станах легенда на MotoGP. Така че много ви благодаря! ”
Ханс-Георг Аншайд: „За мен е голямо удоволствие да стана легенда на MotoGP. Не го очаквах, тъй като клас 50 куб. см се появи години след началото на другите класове на Световния шампионат и отдавна го няма. Много съм щастлив , и ще направя всичко по силите си, за да дойда на Заксенринг заедно със сина си. Класът 50 куб. см беше много специален за мен, тъй като преди се състезавах с по-големи мотоциклети и трябваше да се науча да се справям с тези малки, колебливи зверове с техния тесен диапазон на мощност и тесни двуинчови гуми. Нямах право на грешка. Когато 50 куб. см започна през 1959 г., те имаха средна скорост 100 км/ч. През 1960 г. вече беше 110 км/ч. През 1961 г. максималната скорост на нашия Kreidler в европейския шампионат беше около 140 км/ч, когато аз карах с тази машина. На последно състезание в Спа през 1968 г., моето Suzuki вдигна до 205 км/ч. Това беше невероятно развитие в тези ранни години. Не съм бил в падока от много дълго време, така че съм много развълнуван да видя сетовното първенство отново. Знам от телевизията, че състезанията са много оспорвани!
