От производител, изпитващ трудности, до еталон на съвременната ера! Ducati извървя дълъг път в MotoGP, а Дал’Иня изигра ключова роля в тази трансформация.
Гран при на Япония беше специално събитие за техническия гуру на Ducati Джиджи Дал’Иня. Точно година след като Марк Маркес спечели титлата в MotoGP с един от неговите мотори, Дал’Иня отпразнува своята 100-тна победа в Гран при на пистата „Мотеги“. За това споменахме в репортажа от състезанието.
Трабва да споменем, че всички тези 100 победи са постигнати само в рамките на последните 203 състезания. Началото е поставено с първия успех на Андреа Яноне в Гран при на Австрия през 2016 г. Това означава, че Ducati е печелил почти всяко второ състезание през последното десетилетие. Тези цифри са впечатляващи, особено като се има предвид, че италианската марка е записала едва 31 победи в Гран при преди пристигането на Дал’Иня през 2013 г.
„Със сигурност се гордея с работата, която всички служители на Ducati свършиха през тези години“, каза Дал’Иня по време на специално интервю за медиите. „Със сигурност съм щастлив и горд. А 100 е хубаво число, но означава, че остарявам. Това е най-лошата част. Първата победа с Яноне в Австрия беше най-важната и я помня с най-хубави чувства.“
Интересно е, че Ducati не се превърна във водеща сила в MotoGP благодарение на някакво огромно предимство, открито в началото на нов цикъл от правила. Всъщност основните технически изисквания в MotoGP, отнасящи се до двигателя и шасито, остават до голяма степен непроменени от 2012 г. насам. Вместо това техническият екип, ръководен от Дал’Иня, постепенно отстрани слабостите на модела Desmosedici. Възползвайки се от предоставените им „отстъпки“ (concessions) в правилата, така през 2016 г. отборът започна да печели състезания.
След като Ducati успя да се доближи до лидерите, компанията буквално пренаписа правилата на играта в MotoGP. Въведе иновации като системите за промяна на височината на мотоциклета и все по-сложни аеродинамични решения, променяйки из основи облика на шампионата. Впечатляваща е и способността на екипа да се адаптира към ежегодните промени в правилника. Макар и да не са фундаментални, те усложняват конструкцията на мотоциклетите в MotoGP. Въвеждането на гумите Michelin, стандартизираните електронни блокове за управление (ECU), ограниченията върху аеродинамиката и системите за промяна на височината, както и въвеждането на системи за следене на налягането в гумите и замразяването на развитието на двигателите – нищо от това не успя да спре възхода на Ducati.
„Мисля, че през последните 10 години мотоциклетът се е променил повече, отколкото през всички останали години“, коментира Дал’Иня. „Това е важна еволюция, която движим напред в моторните спортове, и сме наистина щастливи от този факт.“
Дал’Иня изведе Ducati до титлата при конструкторите за първи път през 2020 г., като оттогава отборът остава непобеден. Що се отнася до шампионата при пилотите, успехът на Маркес през 2025 г. бележи четвърта поредна титла за Ducati. Дал’Иня е и човекът зад концепцията на модела GP24 – мотоциклет, който мнозина все още смятат за най-добрия, излизал някога от завода в Борго Панигале. През 2024 г. Ducati спечели 19 от общо 20 състезания (16 с модела GP24 и останалите три с предходната версия GP23) в рамките на един от най-доминантните сезони в историята на кралския клас.
Въпреки това, GP25 е мотоциклетът, който е най-скъп на Дал’Иня, тъй като именно той постави началото на пътя към настоящите успехи на Ducati. „Честно казано, машината от 2015 г. беше най-важната, защото с нея направихме истинска крачка напред“, каза той. „Не беше лесно; по онова време имаше голям натиск. Затова смятам, че този мотоциклет, заема по-специално място в сърцето ми от всички останали. Макар че и [GP22], с който спечелихме първата си титла при пилотите [през 2022 г.], също е важен за мен.“
Предстои да видим дали Ducati ще завърши ерата на 1000-кубиковите машини в MotoGP като лидер, въпреки постоянния натиск от страна на Aprilia, но независимо от изхода на шампионата, Дал’Иня вече е с основен принос за един от най-успешните периоди за производител в историята на MotoGP.
В периода 1994–1999 г. Honda печели 68 от 87 състезания, постигайки успеваемост от 78,2%. Този показател превъзхожда постижението на Ducati от 49,3%, но италианският производител заслужава признание за това, че е успял да поддържа успеха си за по-дълъг период от време.
Може би най-доброто съвременно сравнение е с Mercedes. Отборът спечели 111 от 163 състезания за Гран при във Формула 1 в периода 2014–2021 г., въпреки опитите за ограничаване на доминацията му през 2017 г. чрез промени в правилата. Би било погрешно да се омаловажава успехът на Mercedes, само за да изглеждат статистическите данни на Ducati по-впечатляващи, но и двата отбора заслужават признание за това, че са се превърнали от тимове в средата на колоната в еталон за съответните си шампионати.
Победи на Ducati по сезони под ръководството на Дал’Иня: 2016 – 2; 2017 – 6; 2018 -7; 2019 – 3; 2020 – 2; 2021 – 7; 2022 – 12; 2023 – 17; 2024 – 19; 2025 – 17; 2026 – 8 (досега).
Всички пилоти спечелили за Ducati под ръководството на Дал’Иня: Франческо Баная – 31; Марк Маркес – 20; Андреа Довициозо – 14; Хорхе Мартин – 8; Енеа Бастинини – 7; Алекс Маркес – 4; Хорхе Лоренцо , Джак Милър и Марко Безеки – по 3; Данило Петручи и Фабио ди Джанантонио – по 2; Андреа Яноне, Йоан Зарко и Фермин Алдегер – по 1.
