WorldSBK: Ducati с 1000 подиума в историята на шампионата

Състезание 1 в Чехия ще бъде запомнено дълго време от ентусиастите на мотоциклетните състезания. Алваро Баутиста със своя Ducati Panigale V4 R донесе подиум № 1000 за Ducati в световния шампионат на Superbike.

Испанският пилот нарисува още един шедьовър, като постигна важното събитие за Ducati с друга голяма победа, седмата му този сезон. Трето, веднага след старта, Баутиста направи решителния си ход срещу двамата съперници пред него по средата на състезанието, като ги изпревари в десетата обиколка и пое лидерството, където остана до края.

За да докаже предимството си в чешкия състезателен уикенд, Баутиста стана 3-и в Tissot Superpole Race. Това бе подиум № 1001 за марката от Борго Панигале. Няколко часа по-късно, испанецът направи и подиум № 1002 с второто място в състезание 2 на Мост.

Хилядата подиума, спечелени от Ducati в WorldSBK, представляват уникален резултат.

Той никога не постиган от нито един производител, в която и да е мотоциклетна дисциплина. Производителят от Борго Панигале написа историята на световния шампионат, запазен за серийни машини, като постоянно играе водеща роля с шест поколения супер спортни мотоциклети, които са взели общо 383 победи.

В WorldSBK, марката Ducati присъства и побеждава още в първото издание през 1988 г., като Марко Лукинели на модела 851 спечели първия кръг в Донингтън. Само две години по-късно, през 1990 г., Реймонд Рош спечели първата световна титла на Ducati в Superbike, пак с 851.

През следващите две години Дъг Полен повтори успеха и Ducati бързо стана най-популярният мотоциклет на стартовите решетки на WorldSBK. Марката печели титлата при производителите през 1991, 1992 и 1993 г.

Сезон 1994 г. бележи началото на ерата на Карл Фогърти и Ducati 916, който печели два последователни сезона. През 1996 г. Трой Корсър донесе шеста титла на Ducati. През 1998 г. и 1999 г. “Фоги” (Карл Фогърти) спечели още две корони, като достигна общия си брой победи в състезания до 55. „Кинг“ Карл стана най-победоносният ездач в историята, карайки супербайк от Борго Панигале.

През 2000 г. щафетата беше предадена на друга легенда на Ducati – Трой Бейлис. Той спечели три титли с Rosse в Superbike – 2001, 2006, 2008. Трой стана единственият пилот, спечели с три различни поколения супербайкове Ducati: 998, 999 и 1098. Междувременно Нийл Ходжсън и Джеймс Тоузланд спечелиха още две титли при пилотите (2003 и 2004), а през 2011 г. Карлос Чека спечели шампионската титла с 1198.

Има обаче толкова много състезатели, които допринесоха за легендата в Superbike с победи и подиуми. Те помогнаха да бъдат запомнени в паметта на ентусиастите на Ducati. Като се започне с Джанкарло Фалапа; Фабрицио Пирано, Пиерфранческо Кили, Бен Бостром, Рубен Шаус, Реджис Лакони, Нориюки Хага, Чаз Дейвис, Марко Меландри, Скот Рединг и много други.

Последните триумфи носят отличителния белег на Panigale V4. Това е мотоциклетът, който представлява най-модерното въплъщение на онези принципи на стил, изтънченост и производителност. Те ръководят колективния и всекидневен ангажимент на Ducati, по пътя, който семействата на 851, 916, 999, 1098 и сега Panigale, накараха производителя да напише друга важна страница в своята състезателна история.

Шест генерации супербайкове  на Ducati

Историята на Ducati Superbikes върви успоредно с тази на WorldSBK. 851 е роден като 748-кубиков прототип от умовете на Масимо Борди и Джанлуиджи Менголи на базата на техническите крайъгълни камъни на Ducati. Това са L-двуцилиндрова архитектура, десмодромно разпределение, решетъчна рамка. Това беше първият супербайк на Ducati, задвижван от новия двигател Desmoquattro с  четири клапана на цилиндър. Обемът е увеличен до 888 куб. см с увеличаване на отвора. Моделът променя името си през 1992 г., като се адаптира към новата кубатура. За много ентусиасти именно с 851 се ражда мотоциклета Ducati на модерната ера – технологично напреднал, червен и изключително високопроизводителен.

Общо семейството 851/888 спечели три титли при пилотите (1990 г. с Реймънд Рош, 1991 и 1992 г. с Дъг Полен) и три титли при производителите: 1991, 1992 и 1993 г. От 1990 до 1994 г. то отбеляза 78 победи и 170 подиуми.

916 и легендата за Фогърти

През октомври 1993 г. Ducati остави всички безмълвни, когато представи 916 – мотоциклет, способен да премине границата от “преди” до “след”. 916 беше елегантен, пъргав, мощен, с линии и решения, начертани от Масимо Тамбурини, известен също като „Маестрото“. Тези чести все още са актуални и днес в техния синтез на красота и ефективност според концепцията за функцията, която следва формата. Тези потомци са разпознаваеми сега в Panigale. С напълно преработено шаси и силно еволюиран двуцилиндров Desmoquattro, 916 доминираше във всички формули, в които се състезаваше.

С годините славата нарастваше. През 1998 г. Ducati пусна 996, името, с което епохален модел като 996 R направи своя дебют през 2001 г., задвижван от първия 998-кубиков Testastretta. Неговите наследници могат да бъдат намерени и днес в двуцилиндровите модели от гамата на Ducati.

През 2002 г. 996 отстъпи място на 998. В стандартната си версия супербайкът Ducati премина от 114 конски сили на първия 916 до 123 на 998.

Ducati 916 е най-успешният модел от Ducati SBK и между 1994 и 2003 г., със своите 916, 996 и 998 версии. Той спечели осем световни титли, включително четири с “краля” Карл Фогърти, 122 състезания и отведе своите пилоти до 311 подиума. А 996 R е моделът, с който започна кариерата в червено на Трой Бейлис, другата велика легенда на Ducati Superbike.

Доминацията на 999

999 пристигна през 2003 г. с новаторски линии, усъвършенствана версия на Testastretta и силно преработено шаси. Супербайкът на Ducati изостави едностранното подвижно рамо, въведе комбинирани фарове и ауспухът под седалката стана интегриран в един шумозаглушител. Това е Ducati Superbike с най-високото съотношение победи/сезони. Само за пет години (1098 започна да се състезава едва през 2008 г.) той постигна 63 победи и три световни титли с Нийл Ходжсън, Джеймс Тоузланд и Трой Бейлис. Състезателите му се качиха на подиума 163 пъти.

1098, 1198 и титлата на Карлос Чека

През 2008 г. правилата позволиха на двуцилиндровите двигатели да надхвърлят лимита за работен обем от един литър. Ducati представи 1098 още през ноември 2006 г., който продължи много от стилистичните и технически елементи на 998. Разделеният фар отново беше хоризонтален, а едностранното подвижно рамо и разделеният ауспух под седалката бяха отново въведени в машината.

Двуцилиндровият двигател увеличи мощността до 160 к.с. и бе актуализиран в различни технически решения, извлечени от мотора MotoGP, особено в термичните аспекти. Моторът взе името Testastretta Evoluzione.

1198 пристигна през 2009 г., по-мощен – със 170 к.с., но преди всичко оборудван с първия електронен контрол на сцеплението (тракшън контрол) на Ducati. Обемът достигна малко над 1198 куб. см и с него дойде титлата за 2011 г., спечелена от испанеца Карлос Чека.

1098 и 1198 отбелязаха 139 подиума между 2008 и 2012 г., включително 52 победи.

Семейство Panigale

През 2012 г. дойде семейството на Panigale. То установи нови еталони по отношение на технология, стил и производителност. С Panigale, Ducati представи двигателя 90° V-twin Superquadro с десмодромно разпределение със смесен контрол на веригата/предавката, управление на двигателя ride-by-wire, електронно окачване Öhlins, но също така и алуминиева монококова рамка с интегрирана въздушна кутия. Стилът продължи да използва елементи от традицията на Ducati, като ги модернизира и дефинира в линията на семейство Panigale. Тази линия е призната за произведение на изкуството и наградена с Compasso d’Oro през 2014 г.

Еволюцията на 1299 през 2015 г. накара Panigale да направи още една крачка напред, а с модела от 2015 г. името на версията “R” също се промени. Моторът стана Panigale 1199 R, за да покаже как работният обем на състезателния модел остава свързан с регулаторния лимит.

В края на 2017 г. най-революционният Panigale пристига на пистата. Предшестван от представянето на своя двигател V4 Desmosedici Stradale, бе представен Ducati Panigale V4, задвижван от 90° V4 с произлизащи от MotoGP Twinpulse синхронизация и противоположно въртящ се колянов вал, притежаващ 214 к.с. и съотношение мощност/тегло 1,1 к.с./кг.

В шасито бе въведена предната рамка, която продължи да използва двигателя като натоварен елемент. С модела от 2020 г. дойде аеродинамичният пакет, базиран на крилата, представени от Ducati за първи път в MotoGP през 2016 г. Версията от 2021 г. допълнително усъвършенства електрониката.

Моделът от 2022 г. отново премести лентата на производителността нагоре с още по-усъвършенствано електронно управление, по-ефективно шаси, съотношения, заимствани от Panigale V4 R и по-ефективен аеродинамичен пакет.

Семейство Panigale е издигнало общо 221 подиума в хода на своите 10 години състезания, включително 70 победи.

СТАТИСТИКА

• За 35 години на World Superbike, Ducati отбеляза 383 победи и 1000 подиума.
• Ducati спечели 14 титли при пилотите на Superbike и 17 титли при производителите

Година        модел пилот

1990 851 Реймънд Рош

1991 888 Дъг Полен

1992 888 Дъг Полен

1994 916 Карл Фогърти

1995 916 Карл Фогърти

1996 916 Трой Корсър

1998 916 Карл Фогърти

1999 996 Карл Фогърти

2001 996R Трой Бейлис

2003 999F03 Нийл Ходжсън

2004 999F04 Джеймс Тоузланд

2006 999F06 Трой Бейлис

2008 1098 F08 Трой Бейлис

2011 1198 F11 Карлос Чека

• Най-успешните пилоти на Ducati Superbikes са Карл Фогърти (55 победи), Трой Бейлис (52) и Чаз Дейвис (28).
• Най-успешният мотоциклет е 916/996/998 със 120 победи, следван от 851/888 със 78 и Panigale/Panigale V4 със 70.

Стефан Илиев

See author's posts