STUDIO LINSON MOTO в Корница на едно от силните ендуро състезания в страната. Много пилоти, много публика, много силни тракове и много интересно затворено трасе. Наши гости са трима състезатели Валентин Милев, Пламен Ковачев и Никол Илиева, които разказват за личните си постижения, за предизвикалетствата през сезона. Корница събра на едно място над 200 участници, което утвърди мястото като притегателно за ендуро спорта. Корница с всяка следваща година и вдига състезателното ниво.
Този път ще представим гостите си отзад напред, дамите с предимство, затова ви срещаме първо с Никол Илиева. Едно щуро момиче в мото средите, момиче, за което ендурото е тръпка и страст.
Целият видео – запис може да видите ТУК!
Интервюта на терен: Христо Генчев
По текста работи: Деница Герчева
Никол, ти си една от щурите жени в ендурото. Откъде тази страст и любов към спорта?
Идва ти отвътре, както го почувстваш. Започнах да карам 2021-ва. Това ми е втори сезон.
Да, активен втори сезон. Участваш на почти всички състезания от Републиканския шампионат, ходиш на Традиционни състезания. Караш с Рейху. Първо защо избра Рейху и отново защо ендуро? Еднурото е много тежък спорт и не е лесно, предполагам, да си жена в него. Гледаме те в социалните мрежи как сменяш масла, боравиш с ключове, нещо нетипично за жена, а ти го правиш.
Мога да ти споделя, че човекът, който ме запали по ендурото, вече не е между живите и това е много личен момент за мен. Иначе за Рейху – избрах тази марка, защото бюджета това ми позволяваше. Пробвах ендурото, видях, че ми харесва, видях, че е моето нещо, имам тръпка и продължих. Аз съм бивш състезател, тренирала съм джудо и самбо. Прекъснах заради конкузия на глезена преди световното първенство. Доста време имах прекъсване.
Ендурото като отдушник ли го намери?
Не, ендурото го открих като тръпка. Не всеки спорт можеш да го усетиш по този начин. Някои хора могат да се качат на мотора и да кажат, че ендурото не е техен спорт, но то наистина е до усещане. За мен ендурото е тръпка, адреналин.
Виждам, че имаш и много приятели в ендурото.
Точно така. Ендуро обществото е уникално. Запознаваш се с хора от цял свят и наистина си оставаш приятел завинаги с тях. Това нещо го усещам за първи път и съм благодарна, че открих толкова много приятели.
Хората, които не са се докоснали до спорта няма как да го усетят, защото в гората може би приятелството е зародено по друг начин. Там си помагате вероятно повече. Ти ще кажеш как е в тези условия.
Хората от еднакво общество се сближават. Имаш за какво да си говориш, за какво да разкажеш.
Виждаме, че все повече жени се включват в ендурото, което означава, че и женският ендуро спорт се развива.
Да, може и повече. Едни идват, други се отказват.
Хареса ли ти трака в Корница?
Аз имах много проблеми с мотора. Още преди да стартирам видях, че имам проблем с машината. Ще взема под внимание другите състезания, не знам дали ще мога да продължа сезона, защото наистина моторът не е добре. Много хора знаят, че този мотор ме мъчи. Разбира се аз го карам, аз му правя проблемите, но ме мъчи. Що се отнася до трака в Корница – организаторите има какво още да вземат под внимание за женския трак, нищо че сме малко жени. Винаги може да бъде по-добре. Лично моето каране не ми хареса, защото техниката ми не ми даде увереност и очаквах от началото до края да ме остави.
Концентрацията ти май е била повече да не те остави мотора, а не толкова да изкараш трака.
Целта ми беше да го изкарам, а не това, което се случи. Просто не карах с моето темпо, това искам да кажа. Не бях аз, техниката наистина оказва доста голямо влияние. Финиширах, но не съм доволна, не е това, което трябваше да бъде.
Желая ти успех на другото състезание на Алба Дамасцена. Там всичко да е наред и да покажеш това, на което си способна.
Пламен Ковачев е състезател на „Crazy Job“. Tази година той се състезава в клас „Експерт“.
Разкажи ни какво се случва тази година в професионален план около теб – нов клас, нов мотор.
Да, решихме да експериментираме като се качих в горния клас, за да кача нивото, понеже в „Стандарт“ конкуренцията е една и съща и шансът за развитие е много по-малък, отколкото в „Експерт“. Нов мотор, реших да сменя марката и да пробвам Sherco. За сега моторът се държи много добре. На състезанието тук се държа също доста добре. Имаше пътеки, S-ки, които почти не съм ги усетил.
Следващото състезание е на Aлба Дамасцена, което означава, че ще караш в Стара Планина, ти самият тренираш в този район.
Аз съм от Енина. Там е основно Стара Планина. Преди състезанието в Стара Загора ходих да полагам в техния Балкан, където надморската височина е малко по-малка и няма толкова разнообразие в пътеките. Taм, където тренирам мсиля, че е сред най-добрите терени за каране. Надявам се да се чувствам на мой терен.
Доволен ли си от състезанието в Корница. Какво мислиш за твоето представяне. При теб конкуренцията е брутална, ако мога така да се изразя.
Доволен съм от карането си. Конкуренцията е наистина много голяма, всички момчета карат много. Аз още усетих, че започам да ги достигам, трябва малко време просто, за да се случат нещата. Още съм в началото.
Какво искаш да ти се случи, как се виждаш на края на сезона?
На първо място искам да завърша всички състезания безаварийно, без щети по мен и по мотора. Класирането е въпрос на тренировки, въпрос кой как кара. Днес момчетата може да са се представили добре, утре да не им върви, но като класиране ще гледам да вляза в топ 10. Искат се постоянни тренировки, както на мотора, така и в зала. Много ми се иска от STUDIO LINSON MOTO да благодаря на всички, които са до мен и ме подкрепят постоянно.
Желая ти успех, благодаря за това участие.
Валентин Милев, един от добрите наши състезатели в клас „PRO“ тази година. ПрипомнямE, че Вальо се престраши и беше в тежкият клас на Супер Ендурото в София. Цялата зала го подкрепяше. Благодаря ти, че си при нас. Ще започнем с това, което виждам, а то е че годината е успешна за теб от към маркетинг, защото гиганта „Dunlop“ застана до теб, по ръкавите на екипа ти виждам и други фирми, но ни разкажи повече какво се случи за теб след Супер Ендурото и това яко преживяване. kарането ти беше много добро и след това и дойде и договора ти с „Dunlop“. Как се стигна до това партньорство и всички останали марки.
Аз започнах да се подготвям преди Супер Ендурото, още декември месец, дори края на ноември. Коства ми много усилия, но исках на всяка цена да се класирам за класа, в който карах.
Защо? Ти наистина отиде при възможно най-тежките?
Мечтата ми е да стана световен шампион по Супер Ендуро в Клас Junior, защото в клас „Престиж“ това е много трудна задача с наличието на топ пилотите. Супер Ендурото ми е много по-силно от Хард Ендурото, определено ми е много по-интересно и смятам, че повече ми се отдава. Супер Ендурото беше преломния за мен момент в този сезон. Фактът, че карах в световния клас ми отвори доста врати, спрямо момчетата, които караха в нашия клас. Беше трудно наистина. Когато влязох в залата и видях толкова много хора – това беше силен момент за мен. Тежко беше, особено на квалификацията – успях да дам 11-то време, а първите 10 влизат за финалите и следващите карат манш, който се казва „За последен шанс“ и първите четирима влизат във финалите, което вдигна напрежението допълнително и смятах, че няма да се справя, но успях.
Но защо? Ти направи много яко каране.
Да, но когато си в ситуация, в която си на кантар дали да влезеш или да не влезеш е стресиращо. Особено, когато знаеш, че месеци наред си полагал труд и усилия, определено напрежението надделява. За радост успях за запазя самообладание и финиширах трети в този манш. Така се класирах на финалите. На самите финали беше много колебливо със сигурност . Първият манш ми беше труден, не успях да карам както искам. Избрах да карам по-леко и по-плахо, за да не се превъзбудя от адреналина и да започна да бъркам и да падам. След като се прибрах след първия манш, баща ми и треньора ми бяха много изненадани и ме посрещнаха с думите: Какво става? Ще караме ли? Защото аз в този момент се возех, не знаех какво става около мен. При втория и третия манш нещата се нормализираха. Направих едно 10-то място, едно 11-то място, което лично за мен беше постижение. Аз съм вторият българин, който се красира на такова състезание, което донесе огромен успех.
Разбира се, това е и за всички нас, защото ние те гледахме. Лично аз останах без глас, заради теб.
Да. Това беше много вълнуващо. Откъдето минех, публиката буквално се надигаше покрай мен, без значение дали ме затварят или се случва нещо друго.. През който и сектор на трасето да мина, публиката беше плътно зад мен и викаха много, за което съм изключително благодарен. Наистина съм благодарен на всеки един, който е бил в залата, за да ме подкрепи. Това значи много за мен.
Да и след целия положен труд от твоя страна дойдоха и партньорствата.
Да, определено след това започнаха да се нареждат нещата за мен. „Dunlop“ се свързаха с мен, техните представители и ми съобщиха, че ще разполагам с определен брой гуми за този сезон. Благодарение на тях, на всяко състезание, разчитам на нови гуми, което е огромен плюс и огромен разход в същото време, защото тази година имам над 10 състезания и това за мен значи наистина много, обезпечението е голямо. Гумата, с която карам е последният модел на „Dunlop“, аз лично с по-добра гума не съм карал. Гумите на „Dunlop“ разполагат с максимално сцепление и максимална издръжливост. Аз правя по 15 карания на супер софт гума, което е почти немислимо, но е факт, че се случва. Докато свърши гумата имам сцепление навсякъде. Изключително съм доволен от гумите и съм съветвал няколко души да ги слагат и никой не е останал разочарован. Dunlop направиха уникална гума и аз съм изключително горд, че имам възможността да карам с нея. Няма как да не спомена и Ларго ди Сердика, Илиян, който ме подкрепи. Всяка една помощ за мен е ценна в моменти като този, където разходите за немислими по тези състезания. Илиян застана зад мен с не лоша подкрепа в колаборация с Илиян „Дъртия“, много съм им благодарен. Не на споследно място, от значение е и моят клуб Aлба Дамасцена, които са винага зад мен, подкрепят ме с каквото могат и на ML Racing, че също се съгласиха да ме подкрепят от средата на сезона.
Нека да разкажем и за състезанието в Корница. Малшшанс според мен. Още със старта имаше проблем с мотора. Но все пак кажи какво мислиш за това, което видя в Корница.
Това, което видях е, че още в началото стана ясно, че се очерта тежко състезание, както всяка година. Аз стигнах може би до към шестият километър и моторът ми „умря“, но беше доста добре. В началото имаше интересна пътека със S-ки. Беше маркирано и изчистено, за което адмирации към момчетата от Корница. Винаги се стараят да се чувстваме добре. Относно моят „малшанс“ – машина е, няма как, приемаш, че всичко може да се случи. Сменихме електрониката, но мототът пак прекъсна. Останах без стартер и прецених, че е по-добре да се прибирам.
При теб все нещо такова се случва. Няма да забравя на Банско как ти хвърчаха калници, беше ти изпотрошен половината мотор. Чудо на чудесата беше. Това е само пример, но така е, както и ти казваш, всичко се случва.
Така е, важното е да не се отказваме до края. Понякога е по-добре да спреш, за да спасиш някоя част от мотора.
Следващото състезание е при вас – Алба Дамасцена.
Да, следващото състезание от шампионата е на Алба Дамасцена, преди това предстои пътуване и състезание в Румъния.
Румъния се оказа много сериозна дестинация в ендурото.
Румъния е много нива над нас. Траковете са много тежки и определено не е за човек без подготовка там, какъвто бях аз на първия им кръг на „Арсенал“. Имах травми, които не ми позволиха да тренирам и за три седмици имах едно каране на мотор и нулева физическа подготовка. На шестия час бяхме на презареждането. Траковете там са брутални и Румъния много вдига нивото. Аз смятам, че нашите състезания трябва да взимат пример от там. Там имаш GPS, но караш по ленти, навсякъде е маркирано и се губи факторът навигация и лутане. Там е само даване на газ и се вижда кой колко може да кара.
Според теб нашето ендуро готово ли е на тази сериозна крачка и скок, както в Румъния?
Откъм организация, нашите състезания са много по-добри от техните. При тях винаги има един час закъснение за старт. 400 пилота на старт, един хвърчащ лист минава през всички, за да знаят кога трябва да тръгнат, което е малко нелепо за състезание от този мащаб при положение, че идват и световни имена. Откъм тракове обаче не можем да ги стигнем. Аз там карах в клас „Експерт“ – техният Експерт е много по-тежък от нашето Про. По условия не изоставаме никак, просто мисля, че трябва малко повече смелост от към състезателите. Разбира се, че винаги на някой ще му бъде трудно, но трябва да се вдига нивото, за да израстват пилотите. Има много момчета с потенциал, които могат да тръгнат по пътя на Теодор Кебакчиев. Тук нямаме толкова тежки състезания.
Благодаря ти за това участие и ти желая успех до края на сезона и да нямаш проблеми с мотора.
