Преди 90 години, през 1931 г. Рудолф Карачиола печели легендарното автомобилно състезание Mille Miglia (1000 мили). Зад волана на Mercedes-Benz SSKL, той е първият неиталиански пилот, който триумфира в това изтощително шосейно състезание в Италия. За онези икономически трудни времена, това е важен успех в автомобилния спорт за Mercedes-Benz.
Mille Miglia през през 1931 г. се прави на 12 и 13 април. По онова време никой не слага в сметките Рудолф Карчиола. Големият Mercedes-Benz SSKL (W 06 RS) е все още е тежък, въпреки многобройните мерки за намаляване на теглото. И все пак екипът от Щутгарт усвоява 1635-километровия маршрут от Бреша до Рим и обратно по-бързо от всички местни звезди. Карачиола и неговият копилот Вилхелм Себастиан преминават финалната линия след 16 часа, 10 минути и 10 секунди. Средната им скорост е 101,6 км/ч, което само по онова време е сензация. Никой състезател преди тях не е постигал средно повече от 100 км/ч.
Оригиналното състезание Mille Miglia се провежда от 1927 до 1957 г. От 1977 г. това е до днес това е надпревара с исторически превозни средства и до днес. Миле Миля е едно от най-популярните събития в света за класически автомобили. Тази година надпреварата беше от 16 до 19 юни.
През 3931 г. в Mille Miglia са регистрирани 151 отбора. Маршрутът е от Бреша през Парма до Болоня, оттам през Апенините до Флоренция и след това от Сиена до Рим. Обратният маршрут беше през Перуджа и Мачерата до Адриатическо море и през Римини, Болоня и Верона обратно до Бреша.
Италианските отбори имат предимство, защото са си у дома и познават добре маршрута. Също и по предлагането на резервни части. По маршрута са направени специално магазини за резервни части. От Mercedes обаче трябва да пестят средства. Затова директорът на състезателния отбор Алфред Нойбауер успява да създаде само четири магазина по маршрута, за да подкрепи екипа на Карачиола и Себастиан. Самия отбор е вписан като частен екип.
Официално спортната кола по това време все още се нарича SSK Model 1931. Автомобилът не е определен като SSKL („Super-Sport-Kurz-Leicht“ – супер, спортен, къс, лек) до 1932 г. Това е четвъртият и последен автомобил от легендарната серия S модели. От тях са построени само четири, изключително за състезания. С огромни усилия екипът, оглавяван от директора по развитието д-р Ханс Нибел, успя да запази състезателния автомобил, който в никакъв случай не е най-съвременният и най-конкурентен.
Чрез използване на по-тънкостенна рамкова конструкция и добавяне на множество пробити отвори, тегло на автомобила ненатоварен е намалено със 125 кг, до 1352 килограма. Шестцилиндровият 7069-кубиков двигател също е преработен. С активиран компресор Roots той произвежда 221 кВт (300 к.с.), а максималната му скорост е 235 км/ч.
В състезанието Карачиола и Себастиан излизат на трасето в 15:12 ч. на 12 април 1931 г. Пътищата са тесни и пресичат планински проходи. Така че едва към края на състезанието Карачиола успява да кара с пълна газ по трасето в продължение на много километри. Постижението на пилота е уникално, тъй като трудно успява да удържа и завива с тежкия Mercedes-Benz. Особено в острите завои, за да се поддържа бързина се изисква голямо усилие.
Карачиола каза: „В продължение на шестнадесет часа седях на волана. 16 часа гърмяхме през цяла Италия. Усещах пътя си през нощта под лъча на фаровете, забивах се в ослепителната светлина на пролетната сутрин… 16 часа нямах представа какво е нашето положение в огромната колона от няколкостотин коли.“
Карачиола коментира финала в момента на завръщането си в Бреша: „На финала Алфред Нойбауер беше напълно откачил. Не беше на себе си и изпълняваше някакъв луд танц. Какво, по дяволите, ставаше? Отначало все още не осъзнавах какво се е случило, но бавно разбрах. Бях спечелил Mille Miglia.“
Зад него има 31 италиански автомобила, които стигнаха до финала. Следващият неиталиански автомобил, който бе Graham-Paige – на 32-ро място.
