Кими Антонели влезе в историята, превръщайки се в най-младия световен шампион във Формула 1 – само на 20 години, по време на Гран при на Мексико. Състезанието бе спечелено от Макс Верстапен (Red Bull) пред Люис Хамилтън (Ferrari). Така Кими Антонели написа история, тъй като стана първият световен шампион от Италия след Алберто Аскари през 1953 г. Пилотът на Mercedes стана световен шампиоан още във втората си година във Формула 1.
Верстапен пое контрола над надпреварата по време на единственото спиране в бокса – в 28-ата от общо 71 обиколки – изпреварвайки дотогавашния лидер Шарл Льоклер. След това той успешно удържа атаките на съотборника на Льоклер, Хамилтън, и грабна победата. Антонели пък отпразнува първата си титла във Формула 1, качвайки се на подиума на трето място. Така на подиума един 7-кратен шампион – Хамилтън и един 4-кратен – Верстапен, вдигнаха на раменете си най-младия носител на короната.
Тъй като нито Ръсел, нито Хамилтън спечелиха състезанието, резултатът на Антонели нямаше пряко значение за титлата. Въпреки това, той затвърди зрелостта на шампионския си сезон със стабилно каране, изпреварвайки Льоклер през втората половина на дистанцията.
На старта Хамилтън, който потегли от полпозишън, бе атакуван от Льоклер за лидерската позиция на завой №2, а след това и към завои №4 и №5. Льоклер премина през тревните площи, за да изпревари съотборника си, докато Хамилтън загуби скорост и позволи на Верстапенда се възползва от вътрешния дуел в отбора на Ferrari и да отнеме втората позиция от Хамилтън. „Бях изтласкан извън пистата от собствения си съотборник“, оплака се Хамилтън, докато Верстапен също настояваше Льоклер да върне позицията. Пилотът от Монако получи наказание от едва пет секунди за напускане на трасето и придобиване на предимство – санкция, която както Верстапен, така и самият Хамилтън определиха като твърде лека.
В задната част на колоната вторият болид на Red Bull, управляван от Исак Хаджар, бе изтласкан извън пистата от Джордж Ръсел. Ръсел, който потегли лошо и се свлече от втора на шеста позиция, получи наказание от 10 секунди. В съответствие с думите на Хамилтън, Льоклер скоро натрупа преднина от пет секунди пред втория – Верстапен. Нидерландецът бе единственият от лидерите, стартирал със средно твърди (medium) гуми, вместо с меки.
Хамилтън изоставаше с още няколко секунди, следван от останалите болиди на Mercedes и McLaren. Оскар Пиастри направи силен старт, изкачвайки се от разочароващата 12-а стартова позиция до седмото място, на седем секунди зад водещата група. Льоклер и Верстапен влязоха в бокса в 28-ата обиколка за единствените си спирания – Льоклер премина към средно твърди гуми, а Верстапен – към меки. Благодарение на това, че Льоклер се задържа в бокса с пет секунди повече, Верстапен успя да изпревари пилота на Ferrari и да поведе в състезанието, макар и с по-неиздръжливия тип гуми.
В следващата обиколка Хамилтън също влезе в бокса за средно твърди гуми, което остави водещото трио съответно на четвърта, пета и шеста позиция. Това позволи на Антонели за кратко да излезе начело пред Ръсел и Ландо Норис, движейки се в „чист въздух“. Mercedes нямаха реални стратегически възможности да се борят за победата.
Антонели бе последният от това трио с различна стратегия, който влезе в бокса – това се случи в 44-тата обиколка, доста след средата на състезанието от 71 обиколки. Това показа, че от Red Bull не е трябвало да се притесняват особено за издръжливостта на меките гуми. Но точно когато Антонели влезе в бокса, отказвайки се от надеждата за поява на кола за сигурност, която би му помогнала, болидът Cadillac на Валтери Ботас се удари в предпазната стена на завой №1 заради повреда в предното ляво окачване. Това доведе не само до излизане на кола за сигурност, но и до показване на червен флаг. Ботас бе откаран в медицинския център за котролни прегледи и бе освободен, без да е получил наранявания.
След близо 40-минутно чакане за ремонт на предпазните бариери, състезанието бе подновено със стандартен рестарт. Начело бе Верстапен, следван от Льоклер, Хамилтън, Антонели, Норис, Ръсел и Пиастри – всички те с меки гуми. При рестарта в 47-ата обиколка Верстапен трябваше да се защитава от Хамилтън, който направи отличен старт и изпревари Льоклер, излизайки на втора позиция. Докато Льоклер блокира колелата си на завой №1, Верстапен удържа атаките на Хамилтън в първия сектор на пистата в Мексико – единственото реално място за изпреварване.
Хамилтън обаче не се отказа и продължи да оказва натиск върху водещия болид на Red Bull. Антонели не искаше да празнува спечелването на титлата си извън подиума на „Форо Сол“ и в 48-ата обиколка предприе агресивна маневра, с която изпревари Льоклер за третото място на завой №1.
Надпреварата претърпя нов обрат, когато Арвид Линдблад катастрофира, докато се движеше на седма позиция, след сблъсък с Пиастри – инцидент, който наложи излизането на кола за сигурност. Това „нулиране“ на дистанциите даде на Хамилтън, който вече изоставаше от Верстапен и бе излязъл от зоната на аеродинамичното му прикритие – нов шанс да отмъкне победата от стария си съперник при подновяването на състезанието в 65-ата обиколка.
Въпреки че притискаше Верстапен обиколка след обиколка, Хамилтън изчерпа възможностите си и трябваше да се задоволи с второто място. Така Верстапен записа третата си победа за сезона и трета в рамките на четири състезания. Развълнуван до сълзи, Антонели пресече финалната линия трети, осигурявайки си световната титла при пилотите. На 20-годишна възраст той подобри рекорда на Себастиан Фетел за най-млад шампион с цели три години.
Льоклер удържа четвъртото място пред Норис, Ръсел и Пиастри. Франко Колапинто завърши осми – най-добрият резултат сред останалите пилоти, а Лиъм Лоусън и Пиер Гасли допълниха челната десетка.