Тази година традицията отново бе спазена и Спасов ден, или Денят на шофьора беше отпразнуван подобаващо. Е, с малко по-голямо закъснение заради многото събития след празника в столицата. И бе на ново място – на площад „Княз Александър I Батенберг“. Причината за промяна традицията бе, че на площада пред храм-паметника „Александър Невски“ има ремонт.
Въпреки смяната на локацията, парадът отново бе пищен. Събитието по традиция се организира от Българския автомобилен клуб Ретро и Съюза на българските автомобилисти и Столична голяма община. На откриването присъства Георги Георгиев – председател на Столичния общински съвет, Карлос Контрера – общински съвет и зам.-председател на СОС и др. Те, и много други, помогнали за организирането на Спасов ден, получиха възпоменателни плакети.
През 1990 г. по идея на СБА бе положена традицията Спасов ден да се празнува с ретро парад. И тя бе спазвана стриктно всяка година. С изключение на 2020 г., заради Ковид пандемията, когато светът замря. Година по-късно – през 2021 г. традицията бе възобновена, а интересът към ретро возилата става все по-голям.
По данни на новия председател на Българския автомобилен клуб Ретро Владимир Димитров, тази година на ретропарада участваха над 250 автомобила, 10 микробуса и автобуса, около 50 мотоциклета и много велосипеди.
Над 50 автомобила идват на парада, за да участват за първи път. Това са много нови возила. Всъщност, да каже човек нови за ретро автомобили на по 50, 60, 70 и повече години е кощунство. Но те са нови, той като са преродени за втори живот с много любов, търпение, средства и всеотдайност от ръцете на изкусните майстори – техните собственици.
Например, след четири години работа, Станимир Минков извади напълно възстановената от него „бурма по бурма“, както той се изрази Lancia Coupe HP Executive 2000 от 1984 г. Колата и особено двигателят й езгрлеждаха уникално. Очевидно Миро е работил доста упорито.
Отсреща пък бе доста „по-младата“ бегачка Ford Sierra RS Cosworth от 1992 г. на Мартин Василев с мощност 500 коня. Друга „италианка“ в огненочервен цвят бе Alfa Romeo Dueto от 1967 г.
Много силно присъствие имаше и Jaguar. Един от тях XJS V12 с 285 к.с. Силно представяне имаше от други европейски марки, като германските Mercedes, BMW, VW, Opel… Сред тях един самотен NSU Prinz 1000 от 1967 г. на Димитър Тасев , френските Peugeot и Renault…
Миналата година присъствието на американските автомобили беще доста рехаво, той като имаха друго събитие. Сега обаче „американките“ блеснаха с пълната си сила.
Отново най-възрастната от тях бе автомобила, който е бил собственост на Дан Колов – De Soto от 1928 г., а сега принадлежи на цирк Колизеум. Нов екземпляр бе Chrysler Six Phaeton от 1934 г.
Друга червена красавица бе Dodge Floid Drive от 1947 г. на инж. Лъчезар Исаев. Преди много години той построи първото бъги в България. Сега твърди, че радиото на колата е по-скъпо от самата нея, защото е оригинално.
Далеч по-млад бе един Buick Series 40 Special от 1958 г. Пак по това време е построена друга лимузина и по-точно кабриолет – Cadilac Eldorado от 1960 г., любимата кола на Елвис Пресли и Мерлин Монро. Тази, която беше на площада е характерна с това, че и брала душа 20 години под една круша, преди да бъде възстановена и то с оригиналния си син цвят, същия като на китарите Gibson.
Пъстър и атрактивен беше Chevrolet Impala от 1963 г. на Тодор Ненчев. Имаше елегантна суперлимузина – Lincoln Continental, Pontiac и др.
Цяла армада от възстановени и напети соцвозила бяха изложени. Пред трибуната дефилира черен ЗИЛ, който докара водещия на щоуто.
Много бяха и другите коли, произведени в СССР, воглаве с Волга и Москвич. Силно присъствие имаше на Skoda в различни варианти. Цяла армада в различни версии оформиха творението от бившата ГДР – Trabant.
Стана дума, че имаше много мотоциклети. Особено тези с кош бяха едни от най-популярните като BMW, ИЖ, ИМЗ…
Сред тях имаше уникален Nimbus от Дания – 750 куб. см от 1937 г. със собственик Аксел Трангбаек.
Два германски мотоциклета от Габрово обаче впечатлиха с елегантността си. Става дума за 125-кубиковите DKW – IFA от 1952 г. на Денис Костов и MZ-RT от 1960 на Красимир Чолаков.
